Някога, много отдавна, във Век отминал и забравен, останал само в легенди, и даже и легендите изтлели в митове.... та да, разбрахте вече, някога, много отдавна, Гери ми беше казала нещо в духа, че трябва винаги да държиш контрол над информацията около теб, и че не трябва да казваш на хората твърде много. Не помня вече какво точно беше, и тя ако прочете този пост сигурно ще ми се накара че не го предавам вярно, но това са подробности.
Аз бях отвърнал, че вярвам в свободното разпространение на информацията. Че е окей да кажеш всичко на хората, пък те какво правят с тази информация си е тяхна работа.
Хм, защо пиша всичко това?
Случайно си спомних докато седях в тоалетната за един епизод от младостта...кххххехех...да, "младостта" ми.
Интересното в случая е че не само че никога никому не съм казвал за този епизод, но и че никога никой не ме е питал нещо около него, доколкото си спомням. В такъв смисъл, не съм ли по-гаден и от Гери? Ако приемем за мярка за гадност че си потаен? В смисъл, да, ако някой ме пита нещо, ще се опитам да му отговоря... но първо, този отговор точен ли ще бъде? Сигурно не, на мен ми отнема доста време да изчистя отговорите си. И, даже, зарязвайки това, чисто и просто "тайните" ми никой никога няма да се досети даже да се опита да се рови близо до тях.
Ъм, да, ахчо ми бе казвал нещо подобно. Никога не казвам нищо за себе си.
No comments:
Post a Comment